Възнаграждението на депутатите да се дължи от деня на полагане на клетва до деня преди клетвата на новоизбраните.Това предлага народният представител от ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков с проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Възнаграждението на депутатите да се дължи от полагането на клетва до деня преди клетвата на новоизбраните, предлагат от ГЕРБ-СДС
Снимка ©
DFA
|
Възнаграждението на депутатите да се дължи от деня на полагане на клетва до деня преди клетвата на новоизбраните. Това предлага народният представител от ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков с проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Проекторешението е публикувано на сайта на парламента.
В чл. 5 на раздел "Финансови правила по бюджета на Народното събрание" (Приложение към Правилника) се предвижда да се създаде нова алинея със следното съдържание: "Възнаграждението се дължи от деня на полагане на клетва от народните представители до деня, предхождащ деня на полагането на клетва на новоизбраните народни представители. При предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител по реда на чл. 72, ал. 1 от Конституцията на Република България възнаграждението се дължи до датата на постановяване на решението на органа по чл. 72, ал. 2 на същата".
Още от рубриката
Имунизационни кабинети ще има във всеки областен център. Ако има необходимост, готови сме да организираме мобилни кабинети. Това каза на брифинг в Министерския съвет главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев, коментирайки възможността за безплатна ваксинация срещу коклюш на бременни жени у нас.
„Стремим се към осигуряване на максимална безопасност на най-рисковата група – децата до една годин ...
Вижте повече
|
В мотивите се посочва, че с изменението на Конституцията на Република България от 2023 г. (ДВ бр. 106 от 2023 г.) в чл. 64 беше създадена нова алинея 4: "С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание."
По този начин, в систематична връзка с други разпоредби, беше възприет принципът за непрекъсваемост на законодателната власт, намиращ своето основание в чл. 1, ал. 1 на Конституцията на Република България: "България е република с парламентарно управление", посочва вносителят.
В тази връзка от страна на конституционалисти и общественици беше повдигнат въпросът дали няма да се получи застъпване на мандати и, още по-лошо, получаване на двойни заплати от народни представители в стария парламент, които биха били избрани и в новия за периода от датата на изборите до датата на полагане на клетвата по реда на новата ал. 4 на чл. 64, отбелязва вносителят.
Припомняме, че миналата седмица депутати коментираха в кулоарите на парламента чл. 64, ал. 4 от Конституцията, според който 49-ото Народно събрание ще остане действащо до клетвата на 50-ия парламент. Така за периода на застъпване може да се стигне до това депутатите да получават заплати и за двата мандата.